Аз съм Моника - поет по душа и изследовател на човешките емоции чрез думите. За мен поезията е начин да уловя миговете на вдъхновение,...

Пътят й е неспирно трептение на мъничка морска вълна, оплетена неизменно във времето и сякаш с начертана съдба. Навигира сред житейските...

Животът ще продължи като неверник, подминаващ благоверен храм. Безкрупулно да го охули ще посмее и подмине без угризения и срам. Дали ще...

Ти си само човек, а искаш сила на Бог. Ти си само жена, а си цяла стихия. Не, не си пожелавай неовладяема мощ и недей да бленуваш, че си...

Битките, които водим, са земни. Бурите също са земни - в очите ни. Борбите - трудни, съвсем по човешки. Победите - често измамни в душите...

Като лодка безпътна в морето плавам някъде без да се връщам. Без компас или знаци в небето, без мисъл за хляба насъщен. В открито море...

Лека съм като перце. Лети ми се. Бризът ще ме отнесе. Загубвам се. Докосва моето сърце нещо, щом е искрено. Например късче от море – то е...

Нощта изпи чашата до дъно, розето цялото до капка скърши. Погълна смело пътища неясни и нови в пълнолунието затърси. Изпи до грам тежащи...

Ако морският цвят е тюркоазен какъв цвят е твоята душа? Буреносно тъмносин ли постоянно или става като бледосивата луна? Светлосин,...

Не съм роб на никакво минало, нито на някаква обща тъга. През мен препускат притихнали бури, вятър, слънце, дъга. Но нямам време за...

Плавах с малко корабче в морето. Пред очите ми се сменяха пейзажи, отразяваше се безоблачно небето. Преминаваха хора и картини. И драми....

И все пак Земята се върти /Около оста си. И около слънцето дори/. И все пак ти наистина си ти. /Дори в това тук-таме да се съмняваш/. И...

Любовта е солта на живота. А може би - и захарта. Без нея е безвкусен животът. Без нея е постен денят. Като прилив болката идва - и си...

Над морето - пламък на мечтите, залезът се плъзва като стих. Слънцето потъва зад вълните, сбогува се денят с поглед тих. Морето пази...

По стръмнините скални на дните се изкачвам, без да се спирам. Докато болката ме дърпа назад и по малко всеки ден ме убива. Макар че...

От птиците открадвам мъдрост, а от морето - вдъхновение! Скалите учат ме на твърдост, а тревите - на смирение. От птиците открадвам...

Ще търсим магия в небето, в зимата, в белоснежната приказка. Ще дирим вълшебство в космоса, в облаците с форма причудлива. Ще се взираме...

Тъй дълга изглежда всяка зима. Тъй дълъг – всеки неизминат път. Но не това е мисълта на птиците, щом поемат своя път на юг. Броим дни на...

Да се бяхме срещнали и в друг живот нямаше да се разминем. Е, вярно е, че в този се полутахме. Из Поетичното четене в нашия университет...

Изтича през пръсти всяко време… Без да се връща. Но пазим погледа висок. Лодката отплува надалече… Без посока чак. Но пазим погледа...