Аз съм Моника - поет по душа и изследовател на човешките емоции чрез думите. За мен поезията е начин да уловя миговете на вдъхновение,...

Пролетта се канеше да дойде нейде из полята. Като фенери минзухари светеха в земята. И мечтите все по-синьо блестяха в небесата. Нетърпеливи след сън зимен потърсихме гората. Иззад ъгъла наднича - уж - нов живот и красотата. Но писани ли са в свят, на снаряден дим в тъмнината? Писани ли са в свят, окървавен без милост от войната

Затварям очи и отново пътувам, нанякъде, напред към непознати земи, какво ми шепне животът не чувам, следвам интуицията си, търся мечти. Понякога вървя без път и посока, надеждата води ме като звезда. Сърцето ми казва, че да намеря аз мога частица от себе си — скрита от мен и света. И в тихите стъпки на утрото ново чувам далечен, предупредителен зов - пътят е труден и за да не се изгубиш трябва да носиш в себе си много любов. И отново поемам - смело пътувам, нанякъде, без пла

Аз зная - клише е да пишеш за пролет: кокичета снежни, лястовици волни, за птичия полет… Аз зная, уморени понякога, не спираме поглед: на тези създания неповторими – цветята – в света милионен…. Но зная, че в мрачния ден - тъй сложен, тревожен: едни крехки стръкчета внезапно обръщат живота – с надежда за пролет!

Самотен двор и тишината на замръзнала бреза. Умълчани са полята под белотата на снега. Тих е взорът на душата прозряла мигом свойта слабост. Мимолетна или вечна в болката си търси цялост? В таз смразяваща картина колко струва поглед само - огънчето, необходимо за да сгрее тялото. Малък е студът, защото моментално се топи в мислите на влюбения - „Любов под сняг“ го наречи. Любовта - тя е топлината в зимата, с която животът и в безкраен сняг ще разцъфти.

Бог се ражда не днес, а всеки ден - ражда се в усмивка на дете, ражда се в доброто ти сърце, понякога ражда се в мен. Бог ни учи дори с изпитания, беди - и чувствам как тъгата ми расте, от сълза - превръща се в море, докато не потъне в бури и мъгли... Бог целува ни със свойта благодат. Утеха е, мир и светлина. Боже, пази ни от самите нас и път бъди по всяка стръмнина!

Запали свещичката, която душата топличко ще сгрее. Макар и зима, да е лято, като слънце да огрее. Омеси тесто от мисли леки, направи го пухкаво с обич; Поръси го с надежда, сладка като пудра захар. Да е светло, да е мирно - опечи го с много вяра! Гледай го с любов голяма, за да стане вкусен хляба! На трапезата красива, с добри пожелания богата - ще е истински щастливо, ще е повече от свято. Ще дойде празника, ще мине и все ще се върти земята. Свещ и след Коледа ще има - най-с

Любов е, когато ми прощаваш и благородството ти ме докосне. И вероятно от висотата си забравяш упреците ми и думи остри. В позицията товарите да носиш и да гониш винаги успеха вместо с топлота, те гоня с лошо, почти без похвала и утеха. Дали бях възпитана сурово или нещо по пътя ме пречупи, което още всячески да боря и моята сърдечност да размъти? Любовта ти - тя буди в мен възхита. Тя те пази, от потъване спасява. Любов към всичко – ти я дишаш и те води. А аз не мога дори лю

Градът притихнал в новата си дреха сърцата къпе в бяла красота. През зимата снегът ни е утеха и в мислите ни носи светлина. Но в тази тишина, почти прозрачна, се крият сенки, нечия следа. Белотата е вярна, но измамна - носи спомени, потъмнели от тъга. И така - бяла ефимерност, непорочна прегърнала е цялата околия. Ала не мога да определя с точност - бяла радост ли е или бяла меланхолия?

Есента ме срещна на мойта пътека, есента почука на мойта врата. Какво да очаквам от нея - не зная, преди беше само едно – красота! След объркваща жега от знойното лято, след опустошителен шум, жарка тъга постоянството ми стана жертва на хаоса и загубих тъй ценната за мен тишина. На незнайни пътища по остри завои се изкачвах доста и доста падах сама и вече не знам какво ще устрои парадът на пъстри, разноцветни листа. Дали този път ще дари ми спокойствие и багри, наситили сетив

На всяко късче доброта ще капне мъничко измама - лицемерна доброта. Лъжа. Като в тревата малко плява. Ако търсиш чиста доброта - висша форма благородство може да удариш на греда - фалшификат с тънко сходство. И може да се изненадаш, в очите ти да завали. Да решиш да изоставиш. Може да те заболи. Но приеми, че: Зад всяко късче доброта дебне океан забрава; и, тъй или иначе, и тя ще се превърне в жарава... Сетне - не ти се сърдя, че нямаш доброта. Разбирам - и на мен не ми дости

Пътят й е неспирно трептение на мъничка морска вълна, оплетена неизменно във времето и сякаш с начертана съдба. Навигира сред житейските...

Животът ще продължи като неверник, подминаващ благоверен храм. Безкрупулно да го охули ще посмее и подмине без угризения и срам. Дали ще...

Ти си само човек, а искаш сила на Бог. Ти си само жена, а си цяла стихия. Не, не си пожелавай неовладяема мощ и недей да бленуваш, че си...

Битките, които водим, са земни. Бурите също са земни - в очите ни. Борбите - трудни, съвсем по човешки. Победите - често измамни в душите...

Като лодка безпътна в морето плавам някъде без да се връщам. Без компас или знаци в небето, без мисъл за хляба насъщен. В открито море...

Лека съм като перце. Лети ми се. Бризът ще ме отнесе. Загубвам се. Докосва моето сърце нещо, щом е искрено. Например късче от море – то е...

Нощта изпи чашата до дъно, розето цялото до капка скърши. Погълна смело пътища неясни и нови в пълнолунието затърси. Изпи до грам тежащи...

Ако морският цвят е тюркоазен какъв цвят е твоята душа? Буреносно тъмносин ли постоянно или става като бледосивата луна? Светлосин,...

Не съм роб на никакво минало, нито на някаква обща тъга. През мен препускат притихнали бури, вятър, слънце, дъга. Но нямам време за...