Аз съм Моника - поет по душа и изследовател на човешките емоции чрез думите. За мен поезията е начин да уловя миговете на вдъхновение,...

Любовта е солта на живота. А може би - и захарта. Без нея е безвкусен животът. Без нея е постен денят. Като прилив болката идва - и си...

Над морето - пламък на мечтите, залезът се плъзва като стих. Слънцето потъва зад вълните, сбогува се денят с поглед тих. Морето пази...

По стръмнините скални на дните се изкачвам, без да се спирам. Докато болката ме дърпа назад и по малко всеки ден ме убива. Макар че...

От птиците открадвам мъдрост, а от морето - вдъхновение! Скалите учат ме на твърдост, а тревите - на смирение. От птиците открадвам...

Ще търсим магия в небето, в зимата, в белоснежната приказка. Ще дирим вълшебство в космоса, в облаците с форма причудлива. Ще се взираме...

Тъй дълга изглежда всяка зима. Тъй дълъг – всеки неизминат път. Но не това е мисълта на птиците, щом поемат своя път на юг. Броим дни на...

Да се бяхме срещнали и в друг живот нямаше да се разминем. Е, вярно е, че в този се полутахме. Из Поетичното четене в нашия университет...

Изтича през пръсти всяко време… Без да се връща. Но пазим погледа висок. Лодката отплува надалече… Без посока чак. Но пазим погледа...

Бих искала да съм лястовица волна и със своя полет да разпръсна пролетта. Като сила невидимо безмерна, която вдъхновява със своите крила....

Цветът навън - в контраст с небето сиво; цветът в мен – баланс на нечий хлад. Денем често сме само черно-бели, и съжаляваме настъпи ли...

Животът е безкраен кръговрат все напред, няма връщане назад. И кой си ти, човече, да го спреш - безсмъртието да гониш с копнеж? Песъчинки...