Затварям очи и отново пътувам, нанякъде, напред към непознати земи, какво ми шепне животът не чувам, следвам интуицията си, търся мечти. Понякога вървя без път и посока, надеждата води ме като звезда. Сърцето ми казва, че да намеря аз мога частица от себе си — скрита от мен и света. И в тихите стъпки на утрото ново чувам далечен, предупредителен зов - пътят е труден и за да не се изгубиш трябва да носиш в себе си много любов. И отново поемам - смело пътувам, нанякъде, без пла

Бог се ражда не днес, а всеки ден - ражда се в усмивка на дете, ражда се в доброто ти сърце, понякога ражда се в мен. Бог ни учи дори с изпитания, беди - и чувствам как тъгата ми расте, от сълза - превръща се в море, докато не потъне в бури и мъгли... Бог целува ни със свойта благодат. Утеха е, мир и светлина. Боже, пази ни от самите нас и път бъди по всяка стръмнина!

Запали свещичката, която душата топличко ще сгрее. Макар и зима, да е лято, като слънце да огрее. Омеси тесто от мисли леки, направи го пухкаво с обич; Поръси го с надежда, сладка като пудра захар. Да е светло, да е мирно - опечи го с много вяра! Гледай го с любов голяма, за да стане вкусен хляба! На трапезата красива, с добри пожелания богата - ще е истински щастливо, ще е повече от свято. Ще дойде празника, ще мине и все ще се върти земята. Свещ и след Коледа ще има - най-с

Градът притихнал в новата си дреха сърцата къпе в бяла красота. През зимата снегът ни е утеха и в мислите ни носи светлина. Но в тази тишина, почти прозрачна, се крият сенки, нечия следа. Белотата е вярна, но измамна - носи спомени, потъмнели от тъга. И така - бяла ефимерност, непорочна прегърнала е цялата околия. Ала не мога да определя с точност - бяла радост ли е или бяла меланхолия?

На всяко късче доброта ще капне мъничко измама - лицемерна доброта. Лъжа. Като в тревата малко плява. Ако търсиш чиста доброта - висша форма благородство може да удариш на греда - фалшификат с тънко сходство. И може да се изненадаш, в очите ти да завали. Да решиш да изоставиш. Може да те заболи. Но приеми, че: Зад всяко късче доброта дебне океан забрава; и, тъй или иначе, и тя ще се превърне в жарава... Сетне - не ти се сърдя, че нямаш доброта. Разбирам - и на мен не ми дости

Животът ще продължи като неверник, подминаващ благоверен храм. Безкрупулно да го охули ще посмее и подмине без угризения и срам. Дали ще...

Ти си само човек, а искаш сила на Бог. Ти си само жена, а си цяла стихия. Не, не си пожелавай неовладяема мощ и недей да бленуваш, че си...

Битките, които водим, са земни. Бурите също са земни - в очите ни. Борбите - трудни, съвсем по човешки. Победите - често измамни в душите...

Като лодка безпътна в морето плавам някъде без да се връщам. Без компас или знаци в небето, без мисъл за хляба насъщен. В открито море...

Лека съм като перце. Лети ми се. Бризът ще ме отнесе. Загубвам се. Докосва моето сърце нещо, щом е искрено. Например късче от море – то е...

Нощта изпи чашата до дъно, розето цялото до капка скърши. Погълна смело пътища неясни и нови в пълнолунието затърси. Изпи до грам тежащи...

Не съм роб на никакво минало, нито на някаква обща тъга. През мен препускат притихнали бури, вятър, слънце, дъга. Но нямам време за...

Плавах с малко корабче в морето. Пред очите ми се сменяха пейзажи, отразяваше се безоблачно небето. Преминаваха хора и картини. И драми....

И все пак Земята се върти /Около оста си. И около слънцето дори/. И все пак ти наистина си ти. /Дори в това тук-таме да се съмняваш/. И...

По стръмнините скални на дните се изкачвам, без да се спирам. Докато болката ме дърпа назад и по малко всеки ден ме убива. Макар че...

Изтича през пръсти всяко време… Без да се връща. Но пазим погледа висок. Лодката отплува надалече… Без посока чак. Но пазим погледа...

Цветът навън - в контраст с небето сиво; цветът в мен – баланс на нечий хлад. Денем често сме само черно-бели, и съжаляваме настъпи ли...

Животът е безкраен кръговрат все напред, няма връщане назад. И кой си ти, човече, да го спреш - безсмъртието да гониш с копнеж? Песъчинки...