Пролетта се канеше да дойде нейде из полята. Като фенери минзухари светеха в земята. И мечтите все по-синьо блестяха в небесата. Нетърпеливи след сън зимен потърсихме гората. Иззад ъгъла наднича - уж - нов живот и красотата. Но писани ли са в свят, на снаряден дим в тъмнината? Писани ли са в свят, окървавен без милост от войната

Аз зная - клише е да пишеш за пролет: кокичета снежни, лястовици волни, за птичия полет… Аз зная, уморени понякога, не спираме поглед: на тези създания неповторими – цветята – в света милионен…. Но зная, че в мрачния ден - тъй сложен, тревожен: едни крехки стръкчета внезапно обръщат живота – с надежда за пролет!

Самотен двор и тишината на замръзнала бреза. Умълчани са полята под белотата на снега. Тих е взорът на душата прозряла мигом свойта слабост. Мимолетна или вечна в болката си търси цялост? В таз смразяваща картина колко струва поглед само - огънчето, необходимо за да сгрее тялото. Малък е студът, защото моментално се топи в мислите на влюбения - „Любов под сняг“ го наречи. Любовта - тя е топлината в зимата, с която животът и в безкраен сняг ще разцъфти.

Градът притихнал в новата си дреха сърцата къпе в бяла красота. През зимата снегът ни е утеха и в мислите ни носи светлина. Но в тази тишина, почти прозрачна, се крият сенки, нечия следа. Белотата е вярна, но измамна - носи спомени, потъмнели от тъга. И така - бяла ефимерност, непорочна прегърнала е цялата околия. Ала не мога да определя с точност - бяла радост ли е или бяла меланхолия?

Есента ме срещна на мойта пътека, есента почука на мойта врата. Какво да очаквам от нея - не зная, преди беше само едно – красота! След объркваща жега от знойното лято, след опустошителен шум, жарка тъга постоянството ми стана жертва на хаоса и загубих тъй ценната за мен тишина. На незнайни пътища по остри завои се изкачвах доста и доста падах сама и вече не знам какво ще устрои парадът на пъстри, разноцветни листа. Дали този път ще дари ми спокойствие и багри, наситили сетив

Битките, които водим, са земни. Бурите също са земни - в очите ни. Борбите - трудни, съвсем по човешки. Победите - често измамни в душите...

Нощта изпи чашата до дъно, розето цялото до капка скърши. Погълна смело пътища неясни и нови в пълнолунието затърси. Изпи до грам тежащи...

Не съм роб на никакво минало, нито на някаква обща тъга. През мен препускат притихнали бури, вятър, слънце, дъга. Но нямам време за...

Ще търсим магия в небето, в зимата, в белоснежната приказка. Ще дирим вълшебство в космоса, в облаците с форма причудлива. Ще се взираме...

Тъй дълга изглежда всяка зима. Тъй дълъг – всеки неизминат път. Но не това е мисълта на птиците, щом поемат своя път на юг. Броим дни на...

Бих искала да съм лястовица волна и със своя полет да разпръсна пролетта. Като сила невидимо безмерна, която вдъхновява със своите крила....