Нишката на любовта

Да се бяхме срещнали

и в друг живот

нямаше да се разминем.

Е, вярно е, че

в този се полутахме.

Но ето, че се имаме.

Съдба? Или

енергия неземна

между нас вибрира?

Или сме просто атоми

във космоса, които

в молекула се преливат?

Природата не бърка.

И макар понякога

пролетта да закъснява,

не пропуска нищо -

стопля и сърцата даже.

И в тях и любовта съзрява.

Ако бяхме се разминали,

несбъднатото в нас

щеше да крещи, докато се чуем.

И щяхме някакси,

по нишките на мислите,

да се намерим пак и да се влюбим.

Не е случайно.

Но не необяснимо.

И развръзката всъщност е начало -

от целувка първа

до най-нежното „Обичам те!“ -

макар да остава в нас неназовано.