Обещание за щастие

Нощта изпи

чашата до дъно,

розето цялото

до капка скърши.

Погълна смело

пътища неясни

и нови в пълнолунието

затърси.

Изпи до грам

тежащи колебания,

отлагани решения,

съмнения.

А след това

самата нощ се скри -

разтопи се мистериозно

в мълчанието.

Щом отворих

сънено очи

окъпах се

безмерно в сияние!

Денят усмихна се:

Сънливке,

вече е зори!

Блести пред нас

отново красота!

Очаква ни,

както и преди,

щедро

щастливо

съзидание!