Пожелана пролет

Тъй дълга изглежда всяка зима.

Тъй дълъг – всеки неизминат път.

Но не това е мисълта на птиците,

щом поемат своя път на юг.

Броим дни на безвремие студено

и ни се струва, че е вечен сън.

И ни смайват цъфналите клонки,

с които изведнъж осъмваме навън.

Създаваме пролет с нашето очакване?

Дали щеше да дойде и без нас?

Човекът мистериозно е създание,

но и природата е тайнствена за нас.