Среща с есента

Есента ме срещна на мойта пътека,

есента почука на мойта врата.

Какво да очаквам от нея - не зная,

преди беше само едно – красота!

След объркваща жега от знойното лято,

след опустошителен шум, жарка тъга

постоянството ми стана жертва на хаоса

и загубих тъй ценната за мен тишина.

На незнайни пътища по остри завои

се изкачвах доста и доста падах сама

и вече не знам какво ще устрои

парадът на пъстри, разноцветни листа.

Дали този път ще дари ми спокойствие

и багри, наситили сетивата с блян

или ще се върне отново с порои,

които помитат всяка усмивка без жал?

Есента ме чакаше в полунощна алея,

есенна утрин почука на мойта врата.

И не знам - дали демон, дали светла фея -

чака там да отвори път към света?