top of page
Моника Моралийска
Рими рисуват емоции...


И все пак
Земята се върти
/Около оста си.
И около слънцето дори/.

И все пак
ти наистина си ти.
/Дори в това
тук-таме да се съмняваш/.
И все пак
живеем в този свят,
дори да не е
ежечасно поетичен.
/А ми се иска
да е обратно на това/.
И болката да е
някакси прилична.
И все пак
сме живи и сега
/Да бяхме потънали някъде
дори да ни се иска/.
И трябва да се живее.
Трябва.
И все пак.
Дори да ни притиска.
И все пак
ще си отидем от света.
И все пак
нещо ще оставим.
/Но не знам
какво, кога и как/.
Не знам.
И това ме притеснява.
Related Posts
Comments
Share Your ThoughtsBe the first to write a comment.
bottom of page