Пътуване към себе си

Затварям очи и отново пътувам,

нанякъде, напред към непознати земи,

какво ми шепне животът не чувам,

следвам интуицията си, търся мечти.

Понякога вървя без път и посока,

надеждата води ме като звезда.

Сърцето ми казва, че да намеря аз мога

частица от себе си — скрита от мен и света.

И в тихите стъпки на утрото ново

чувам далечен, предупредителен зов -

пътят е труден и за да не се изгубиш

трябва да носиш в себе си много любов.

И отново поемам - смело пътувам,

нанякъде, без план, към незнайни земи,

и озарена от песен в сърцето си чувам

как раждат се в мен чисто нови мечти.