top of page
Моника Моралийска
Рими рисуват емоции...


Над морето - пламък на мечтите,

залезът се плъзва като стих.
Слънцето потъва зад вълните,
сбогува се денят с поглед тих.
Морето пази спомени безбройни
- за шир, съдби, любов и красота.
Отплава залезът спокойно,
превръща се в миг във вечността.
И тъгата идва - естествена, разбрана,
с дъх на морска сол и синкава мъгла.
В нея прозира истината свята,
че мъдростта се ражда в тишина.
3 юли 2025
Related Posts
Comments
Share Your ThoughtsBe the first to write a comment.
bottom of page





