Неспокойствие

Като лодка безпътна в морето

плавам някъде без да се връщам.

Без компас или знаци в небето,

без мисъл за хляба насъщен.

В открито море смело навлизам

и разхвърляно дълго се лутам,

в пристанища-чувства отбивам се -

преживявам ги. Бързо ги пускам.

Във вихър от буреносни артерии,

по които стихии се стичат,

в реки, течащи от спомени

пътища безкрайни се вият -

пътувам - почти отчаян моряк

в неуморен устрем

към среща със себе си.

Как веднъж дори не успях

да уловя спокойствието,

което в морето подремва си.