Колебание

Градът притихнал в новата си дреха

сърцата къпе в бяла красота.

През зимата снегът ни е утеха

и в мислите ни носи светлина.

Но в тази тишина, почти прозрачна,

се крият сенки, нечия следа.

Белотата е вярна, но измамна -

носи спомени, потъмнели от тъга.

И така - бяла ефимерност, непорочна

прегърнала е цялата околия.

Ала не мога да определя с точност -

бяла радост ли е или бяла меланхолия?