По стръмнините скални на дните

По стръмнините скални на дните

се изкачвам, без да се спирам.

Докато болката ме дърпа назад

и по малко всеки ден ме убива.

Макар че стигнах хълма заветен,

приютих се в залив прекрасен

и създадох що пожелавах,

отвътре бездомна оставах.

Колко дни още неспокойно сърцето

ще търси знак от Бога изпратен,

че е вярно всяко решение взето

и платен е кармичният данък;

че е всичко пито-платено

и напред ще заживеем начисто -

отметнали последен остатък

на трудното, новоизмислено...

Съдбата пише история своя,

но нека с ръка справедлива

дари за всяко усилие прошка

и сълзите - като река бурна - отмие