top of page
Моника Моралийска
Рими рисуват емоции...


Плавах
с малко корабче
в морето.
Пред очите ми
се сменяха пейзажи,
отразяваше се

безоблачно небето.
Преминаваха
хора и картини.
И драми.
Въртяха се
любови,
уискита,
писма и телеграми.
И чувах
хората
в неизказани куплети.
В недописани поеми -
въжделения,
скърби -
в песни соло и в дуети.
Натрупах
старост, но и младост.
Не единствено тъга.
Да, в историите им споделени
изгубих доста време, но...
добавих и техните животи
към своя и към мъдростта.
Related Posts
Comments
Share Your ThoughtsBe the first to write a comment.
bottom of page