Свобода

Не съм роб на никакво минало,

нито на някаква обща тъга.

През мен препускат притихнали

бури, вятър, слънце, дъга.

Но нямам време за спомени,

защото животът е само напред.

Болката е с очарователни вопли

но изхвърлям я, разпръсквам я вред.

Интуицията ми винаги шепне

и ми вдъхва неспирен кураж –

без смелост да не замръквам;

да не заспивам без мечта и мираж.

Нека Господ бъде ни съдник,

но убедена съм, че очаква от нас

настоящето да прегърнем за спътник

и да създаваме желана съдба