Да се бяхме срещнали и в друг живот нямаше да се разминем. Е, вярно е, че в този се полутахме. Из Поетичното четене в нашия университет...

Изтича през пръсти всяко време… Без да се връща. Но пазим погледа висок. Лодката отплува надалече… Без посока чак. Но пазим погледа...

Бих искала да съм лястовица волна и със своя полет да разпръсна пролетта. Като сила невидимо безмерна, която вдъхновява със своите крила....

Цветът навън - в контраст с небето сиво; цветът в мен – баланс на нечий хлад. Денем често сме само черно-бели, и съжаляваме настъпи ли...

Животът е безкраен кръговрат все напред, няма връщане назад. И кой си ти, човече, да го спреш - безсмъртието да гониш с копнеж? Песъчинки...